Цинк и инфекции на дихателните пътища

03.05.2022

Известно е, че минералът цинк е от полза при COVID-19, тъй като модулира антивирусния и антибактериалния имунитет и регулира възпалителния отговор при инфекции на дихателните пътища. Търсенето на потенциални защитни и терапевтични антивирусни стратегии представлява особен и спешен интерес. Някои индикации свързани с цинковия статус могат да бъдат разпознати навреме.

Проведени in vitro експерименти показват, че Zn2+ притежава антивирусна активност чрез инхибиране на SARS CoV РНК полимеразата. Този ефект може да е в основата на терапевтичната ефективност на хлорохина, за който е известно, че действа като цинков йонофор. Косвени доказателства също показват, че Zn2+ може да намали активността на ангиотензин конвертиращия ензим 2 (ACE2), за който се знае, че е рецепторът за SARS CoV 2.

Подобрен антивирусен имунитет с помощта на Цинк може да се получи и чрез регулирането на производството на Интерферон-α и повишавайки антивирусната му активност. Цинкът проявява и противовъзпалителна активност като инхибира NF-κB сигнализирането и модулира регулаторните Т-клетъчни функции като по този начин може да бъде ограничена цитокиновата буря при COVID-19.

Подобреният цинков статус също така може да намали риска от бактериална коинфекция чрез подобряване на мукоцилиарния клирънс и бариерната функция на дихателния епител, както и чрез директните антибактериални ефекти срещу S. pneumoniae.

Цинковият статус е тясно свързан и с рисковите фактори за тежък COVID-19, включително стареене, имунна недостатъчност, затлъстяване, диабет и атеросклероза, тъй като това са известни рискови групи, при които се наблюдава недостиг на цинк.

Следователно минералът цинк може да притежава защитен ефект като превантивна и адювантна терапия на COVID-19 чрез намаляване на възпалението при инфекции на дихателните пътища, подобряване на мукоцилиарния клирънс, предотвратяване на увреждането на белите дробове, предизвикано от машинната вентилация, както и чрез модулация на антивирусния и антибактериалния имунитет. Необходими са обаче допълнителни клинични и експериментални проучвания.

Zinc and respiratory tract infections: Perspectives for COVID‑19

ANATOLY V. SKALNY1,2*, LOTHAR RINK3*, OLGA P. AJSUVAKOVA2,4, MICHAEL ASCHNER1,5, VIKTOR A. GRITSENKO6, SVETLANA I. ALEKSEENKO7,8, ANDREY A. SVISTUNOV1, DEMETRIOS PETRAKIS9, DEMETRIOS A. SPANDIDOS10, JAN AASETH1,11, ARISTIDIS TSATSAKIS1,9 and ALEXEY A. TINKOV1,2,6*

1I.M. Sechenov First Moscow State Medical University (Sechenov University), 119146 Moscow; 2Yaroslavl State University, 150003 Yaroslavl, Russia; 3Institute of Immunology, Medical Faculty, RWTH Aachen University, D-52062 Aachen, Germany; 4Federal Research Centre of Biological Systems and Agro‑technologies of the Russian Academy of Sciences, 460000 Orenburg, Russia; 5Department of Molecular Pharmacology, Albert Einstein College of Medicine, Bronx, NY 10461, USA; 6Institute of Cellular and Intracellular Symbiosis, Russian Academy of Sciences, 460000 Orenburg; 7I.I. Mechnikov North‑Western State Medical University, 191015 St. Petersburg; 8K.A. Rauhfus Children’s City Multidisciplinary Clinical Center for High Medical Technologies, 191000 St. Petersburg, Russia; 9Center of Toxicology Science and Research, 10Laboratory of Clinical Virology, Medical School, University of Crete, 71409 Heraklion, Greece; 11Research Department, Innlandet Hospital Trust, 3159894 Brumunddal, Norway

INTERNATIONAL JOURNAL OF MOLECULAR MEDICINE, 

DOI: 10.3892/ijmm.2020.4575

Партньори аптеки